Европа се движи към икономическа имплозия с исторически пропорции. Икономиката има няколко предимства спрямо политиката. От икономическа гледна точка може с голяма увереност да се каже, че икономическите и финансови основи на ЕС са тежко болни. От политическа гледна точка може да се предположи, че тази болест ще доведе до смъртта на ЕС и на еврото.

Икономиката има и някои други предимства. В актуалния хаос и паника тя все пак дава някакво обяснение на случващото се.

Едното от тях е, че ако Германия "излезе" от еврото ще губигодишно около 250 млрд. евро. Другото е, че ако остане в Еврозоната ще губи около 560 милиарда годишно.

На пръв поглед нещата са ясни. Германия трябва да излезе от еврото и да се върне към марката.

Но това е само на пръв поглед. Защото чуждестранните инвестиционни активи на Германия през 2010 г. възлизаха на 6,4 трилиона евро, тоест на почти 9 трилиона долара. Повечето са дългови.

Това означава, че ако Германия "излезе" от еврото, ще настъпи мигновено обезценяване на нейните активи в чужбина в пъти и тя ще загуби своя исторически, политически и икономически успех, а именно изграждането на така наречения "Четвърти райх".

Ще припомним, че Третият райх на Хитлер завърши с краха на Германия във Втората световна война.

Ако има някакъв "Четвърти райх" той се дължи на едно просто обстоятелство - Германия е съвременният локомотив на ЕС и на цяла Европа. Франция и присламчилият се към Меркел Саркози нямат нищо общо с този локомотив.

Германия успя да заеме мястото в търговията и инвестициите на Източна Европа, загубени от СССР, тоест в голямата геополитика се повтаря картината отпреди началото на Втората световна война. Но за разлика от Сталин, Горбачов, Елцин и Путин сами помагаха на Германия да изгражда Четвъртия райх, който заради аналогиите с миналото, може да бъде наречен и Велика немска сфера на взаимното процъфтяване.

За по-младите читатели ще припомним някои неща. Преди години Франция на Де Гол беше категорично срещу приемането на Великобритания в Европейския съюз. И именно тогавашната ФРГ, под давлението на САЩ, принуди Франция да се съгласи с влизането на Англия в съюза, като от самото начало Лондон беше най-пречещият елемент в ЕС, заради което остана извън еврозоната и до днес прокарва своята линия спрямо континента.

Сега Лондон е срещу нов договор за ЕС. Това е тревожно не толкова за Англия, колкото за ЕС, защото означава, че англичаните са направили сметка, че няма смисъл вече да участват в ЕС. А това може да означава само едно нещо, че предвиждат разпадане на еврозоната и на ЕС. На второ място в Лондон разбират, че от ЕС най-много е спечелила Германия, заради което ще трябва да й противодействат в старата геополитическа битка "остров - континент" с нова тактика и с така наречения "преврат на банкерите", тоест захлупване на еврото от долара и лирата.

Засега Меркел действа според максимата: "Не трябва да се изпуска добрата криза". И на тази основа Германия прави радикални предложения за създаване на "свръх Европа" - централизирана европейска федерална общност с център Дойчланд.

Други интерпретации добавят, че Меркел планира да изхвърли извън борда целия излишен багаж, тоест държавите, които са обременени с изостаналост и прекомерен дълг, и съответно са заплаха за еврозоната. Това е прословутата Европа на две скорости, за която се говори от много години.

Така или иначе Германия не е заинтересована в свиването или разпадането на обединена Европа. Напротив. Тя е заинтересована в отстраняването на администрациите на страните, които в резултат на икономическата криза, се оказаха в трудна или безизходна ситуация, и в създаването на висш орган - Европейски валутен фонд, фискален или бюджетен съюз, който ще бъде упълномощен да отстранява тези администрации в името на Съюз на стабилността.

Когато японците преди Втората световна война превземаха Югоизточна Азия имаха същата идея - Велика източноазиатска сфера за взаимно процъфтяване. Днес Берлин предлага на току-що покорените народи Велика немска сфера на взаимното процъфтяване.

Членството в новия съюз на стабилността ще се ограничава до държавите, които са считани за надеждни във финансово-икономически план. По-слабите ще бъдат изпратени в "залата за карантина" до оздравяване на икономиките им под ръководството на европейския бюджетен съюз, контролиран от Германия. Следващата крачка ще бъде политическият съюз, към който ще се стремят държавите, чието състояние ще бъде признато за удовлетворително. Цялата им финансова и икономическа политика от този момент ще се определя от ЕС, Европейската централна банка и от Европейския валутен фонд.

Това ще бъде пълно сдаване на националния суверенитет на страните - членки и вече предизвика протеста на Чехия, Ирландия, Полша, Унгария, Словакия и т.н., което означава, че от тази идея може да излезе едно "голямо нищо".

С други думи последователността ще бъде от бюджетен съюз към политически, тоест след пълното контролиране на националните икономики те ще се влеят във Великата немска сфера за взаимното процъфтяване.

Но кризата на еврозоната е само продължение на американската финансова криза и на токсичните кредитни деривати, изхвърляни оттам към Европа. Кризата в Еврозоната се разрази с пълна сила в момента, в който тя стана необходима за САЩ и техните банки, но се подготвяше от по-рано, още от 2006 г., откогато американските банки са отпускали колосални кредити на южните страни в ЕС - Гърция, Италия, Испания, Португалия, Франция. Това е причината за дълговата криза в ЕС от около 15-17 трилиона, колкото е федералният дълг на САЩ.

Що се отнася до същността на предложението на Меркел и Саркози (наречени Меркози) за реформирането на Евросъюза, тя е следната: необходимо е да се създаде фискален съюз. Новото учреждение трябва да следи бюджетният дефицит на страните, влизащи в ЕС, да не надминава 3 процента. При нарушение трябва да следват санкции. За да бъдат въплътени в живота тези решения, трябва да се измени договора за ЕС или да се сключи нов.

Регламентът за бюджетната стабилност трябва да бъде вписан в конституциите на страните или на еквивалентно законово равнище. Засега само Германия и Испания са приели такова правило.

На практика държавите могат да имат "годишен структурен дефицит", който да не надвишава 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. Съдът на ЕС ще има пълномощия да проверява дали бюджетният регламент, приет от всяка страна отговаря действително на принципите, постановени от Европейската комисия. Брюксел ще предлага и график на страните да преминат към бюджетен баланс.

Страните с дефицити по-високи от тавана от 3 процента или чиито дълг нараства прекомерно, ще станат проблемни като Еврокомисията ще може да дава мнения за преработка на проектобюджетите, ако не отговарят на изискванията на Пакта за стабилност.

Документът вероятно ще бъде подписан и от страни, които не влизат в Еврозоната, но процесът може да продължи и 1-2 години.

Позицията на Лондон е ясна. Англия е исторически противник на обединена Европа около Берлин или Париж. Великобритания влезе в ЕИО през 1973 г., именно за да пречи на европейското интегриране. За англосаксонците обединена Европа ще бъде провал на многовековната им политика.

През XVII век Лондон успешно противопостави Прусия на Франция. През XIX век погреба идеята на Наполеон за единна Европа. През 1871 г. се появи нова заплаха. Германия беше обединена от Бисмарк в мощна империя, която стана европейски лидер и за кратко време се превърна във военнопромишлен гигант. Лондон трябваше да организира световна война, в която двата му основни конкуренти - Русия и Германия, се обезкървиха взаимно. След Третия райх на Хитлер, Берлин изглеждаше завинаги отстранен от световната политика.

Сега процесът на обединяването на Европа отново се ръководи от Берлин. И Лондон отново саботира процеса на реформирането. Той засега ще обхване само Еврозоната, тъй като реформата на ЕС ще се блокира от Англия. Особена позиция има и Швеция, която не иска да отстъпи от финансовата си самостоятелност и твърди, че реформата на Лисабонския договор едва ли ще реши проблемите. Не е ясна и позицията на някои източноевропейски държави, които засега не се съгласни с промяна на договора за ЕС под предлога, че в ЕС не могат да влизат две категории държави. Ако се стигне до консенсус, договорът може да бъде подписан във формата 17 страни от Еврозоната плюс 9 страни от ЕС.

Но всички тези намерения и идеи не могат да решат основната причина за кризата в ЕС. За какво става дума?

Ключовият елемент на съвременния икономически живот е дълговата криза в Евросъюза. Независимо дали са оптимисти или песимисти анализаторите правят два извода.

Първо, че Европа ще трябва да затегне колана, и, второ, че приетите мерки за стабилизиране ще доведат до ръст.

Но проблемът е, че тези две положения си противоречат напълно, тоест, ако затегнем колана, не може да има икономически ръст.

Тук са нужни още пояснения.

Съвременната икономика може да бъде разделена на две принципно различни части - реалният сектор, и финансовият.

В САЩ с финансова емисия, тоест печатане на пари от нищото, се стимулира частното потребление с надеждата, че това ще пусне икономическия ръст.

Европа тръгна по друг път. В ЕС кризата започна заради бюджетни проблеми. за разлика от САЩ, където ударът беше нанесен върху домакинствата, в ЕС решиха да тръгнат по пътя на оздравяването на държавните финанси, но с това практически затвориха пътя за стимулиране на частното потребление от бюджетни източници. А другите вече са закрити. Това означава, че свиването на частното крайно потребление, както и държавното, чрез затягане на коланите, няма да доведе до икономически ръст.

Напротив. Избраният път от Европа за оздравяване на държавните финанси в краткосрочна перспектива води до падане на общоевропейската икономика и влошаване на бюджетните параметри на всички страни от региона. И по-нататък ще започне верижна реакция, чийто резултат ще бъде връщането на финансовата система към нейното естествено състояние, тоест съкращаване на сегашните икономики поне два пъти спрямо сегашното състояние, с огромни социални и политически проблеми.

Ако се вземе предвид, че едновременно ще се съкращава и икономиката на САЩ и на целия свят спадът в ЕС може да бъде и от порядъка на три пъти. Това означава и срив на жизненото равнище и ръст на безработицата.

Ето защо бъдещето на ЕС не само, че е неясно, но и е под огромен въпрос. Даже ако външната конфигурация се запази, съдържанието ще бъде съвършено различно. Очевидно е, че ЕС не може да спаси Италия или Испания. Да не говорим за Гърция. Значи, ще трябва да се изхвърля баласта, което ще доведе до ефекта на доминото. Или пък Германия сама ще напусне, след което съществуването на цялата тази структура ще загуби смисъл.

Но немците се нуждаят от европейския пазар. Голямата част от техния износ отива за Европа. Ако този пазар се разпадне, преимуществото на Германия ще изчезне и няма да има никъде стимул да участва повече в този евроцирк. Освен това и дойчемарката винаги е била най-силната европейска валута.

Що се касае до бъдещето на САЩ, тяхната икономика има фундаментални проблеми и е болна по всички възможни показатели.

Това означава, че цялото човечество днес е пред перспективата от демонтажа на всички свои социални институти и цялата социална инфраструктура - образование, здравеопазване, пенсионна система. Антикризисните мерки в САЩ и ЕС означават тяхното тотално унищожение. Няма пари, няма и социални програми.

Съществуващата социална система е продукт на сегашната икономическа система. И ако втората не работи, значи и първата няма да работи.

Изводът е, че трябва да се промени икономическата система, а тя се нарича капитализъм. Значи, става дума за системна криза. Но за това на Запад не искат и да чуят. Това е техният кошмар…

    Автора е анонимен , но представя картината обективно и реално и се доближава до моите прогнози за крах на Европайският съюз!