Зад малкото ми думи се крие твърде много болка: Никой не успя да те спаси и тази мисъл ще ме преследва винаги и ще ме изпълва с ужас и непоносима болка. Липсваш ми ужасно много! Обичам те!

Валя :(

и ти съчувствам...:(

И аз не можах да спася МАМА. И помня всяка секунда от тая неравностойна борба. И ми тежат мислите, че МАМА винаги намираше начин, а аз не намерих... А търсех.

Слаби сме, безсилни. Дори когато полагаме всички усилия, не можем да спрем светът ни да се разпадне. И тази мисъл ме смазва.