Постинг
24.10.2020 15:02 -
Атеистично
Господ е гадняр.
Точно когато сутрин най-много ти се спи, нароченият за будилник телефон започва да повтаря избраната, с твое желание, мелодия все по-силно и по-силно, додето те отлепи, изтръгне, изчегърка, сякаш с нокти, от сладкия сън. Така ти докривява, че посрещаш деня не с усмивка, а с мила думичка, която се изрича като ,,мама,,...
Минаваш през задължителните ,, заведения,, , в които се издокарваш в по-опрятен вид и сядаш на масата в кухнята, където те чака омлет, бъркани яйца или кифличка. Ако има кой да ти ги приготви. Ако не - тостерът услужливо препича филийки. Изстрелва ги нагоре. Звукът напомня каубойски филм, в който всички се замерят и трепят почти наистина с куршуми. Благодариш си наум на висшите сили, че живееш в мирно време. Но тук включваш екрана на стената и оттам те стряскат с ужасяващи новини. Бърчиш чело. Не ти се слушат подобни гадости. Превключваш каналите, докато ти писне. Изпиваш набързо кафето. Слизаш надолу с асансьора. Мяташ се на автомобила и летиш към работното място. Някъде летиш, някъде чакаш в поредното задръстване. Барабаниш с пръсти по волана. Оглеждаш съседите по съдба, други търпеливи шофьори, които си чакат реда. А като се отприщи улицата, се изливаш в потока от превозни средства, който те завлича до твоята цел. Започва работният ден.
Въртят се часовниковите стрелки, присвяткват цифрите на електронните циферблати. Неусетно идва време за обяд, после - за следобедното кафе. Стомахът преварява погълнатата храна. Надяваш се, че фирмата, поела ангажимент да се грижи за твоето здраве, е лоялна и е използвала еко продукти. които възстановяват изчерпаните сили. После идва време да се връщаш. У дома. И поемаш по същия път. Само че назад. Същите улици и същите витрини. Оглеждат те с измитите си стъкла. Ако гладко е минал денят, без крамоли и стрес, почти можеш да се обзаложиш, че господ се е разминал с теб. Но ако много се е пречкал по пътя ти, със сигурност го наричаш подлец и крадец, защото е съсипал хиляди неврончета и е съкратил отредените ти дни за пребиваване на този свят.
У дома отпиваш глътка от любимо питие. Ловиш с половин ухо какви ги приказват гостите в поредното измислено тв шоу. Тътриш чехли по килима, изпушваш поредната цигара. Денят приключва.
Господ е гадняр.
Точно когато сутрин най-много ти се спи, нароченият за будилник телефон започва да повтаря избраната, с твое желание, мелодия все по-силно и по-силно, додето те отлепи, изтръгне, изчегърка, сякаш с нокти, от сладкия сън. Така ти докривява, че посрещаш деня не с усмивка, а с мила думичка, която се изрича като ,,мама,,...
Минаваш през задължителните ,, заведения,, , в които се издокарваш в по-опрятен вид и сядаш на масата в кухнята, където те чака омлет, бъркани яйца или кифличка. Ако има кой да ти ги приготви. Ако не - тостерът услужливо препича филийки. Изстрелва ги нагоре. Звукът напомня каубойски филм, в който всички се замерят и трепят почти наистина с куршуми. Благодариш си наум на висшите сили, че живееш в мирно време. Но тук включваш екрана на стената и оттам те стряскат с ужасяващи новини. Бърчиш чело. Не ти се слушат подобни гадости. Превключваш каналите, докато ти писне. Изпиваш набързо кафето. Слизаш надолу с асансьора. Мяташ се на автомобила и летиш към работното място. Някъде летиш, някъде чакаш в поредното задръстване. Барабаниш с пръсти по волана. Оглеждаш съседите по съдба, други търпеливи шофьори, които си чакат реда. А като се отприщи улицата, се изливаш в потока от превозни средства, който те завлича до твоята цел. Започва работният ден.
Въртят се часовниковите стрелки, присвяткват цифрите на електронните циферблати. Неусетно идва време за обяд, после - за следобедното кафе. Стомахът преварява погълнатата храна. Надяваш се, че фирмата, поела ангажимент да се грижи за твоето здраве, е лоялна и е използвала еко продукти. които възстановяват изчерпаните сили. После идва време да се връщаш. У дома. И поемаш по същия път. Само че назад. Същите улици и същите витрини. Оглеждат те с измитите си стъкла. Ако гладко е минал денят, без крамоли и стрес, почти можеш да се обзаложиш, че господ се е разминал с теб. Но ако много се е пречкал по пътя ти, със сигурност го наричаш подлец и крадец, защото е съсипал хиляди неврончета и е съкратил отредените ти дни за пребиваване на този свят.
У дома отпиваш глътка от любимо питие. Ловиш с половин ухо какви ги приказват гостите в поредното измислено тв шоу. Тътриш чехли по килима, изпушваш поредната цигара. Денят приключва.
Господ е гадняр.
КОВИД 19 - ЖЪЛТИЯТ КАРТОН НА ЧОВЕЧЕСТВОТ...
За малките хора, които могат да бъдат…
За първи път космосът създаде мутанти пр...
За малките хора, които могат да бъдат…
За първи път космосът създаде мутанти пр...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол